'

От демокрация през преврат към авторитаризъм (1931-1939)

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

От демокрация през преврат към авторитаризъм (1931-1939)


Слайд 1

Народен блок – шанс на парламентаризма Ал. Малинов бързо преценява нестабилното правителство и създава нова политическа групировка – Народен блок. В нея влизат Радикалдемократическата и Националнолибералната партия. На изборите на 21 юни 1931 групировката печели убедително. Основната цел на Народния блок е възстановяване на парламентарната демокрация. Народното събрание бързо нормализира своята дейност


Слайд 2

Народен блок – шанс на парламентаризма Избити са видни функционери на БКП. Създадени са формации с авторитарен идеен профил: Съюз “Българска родна защита”, Всебългарски съюз “Отец Паисий”, Ратници за напредъка на българщината, Български народен съюз “Хан Кубрат”. Във вече възстановената парламентарна демокрация през 1934 г. наброяват 45 партии.


Слайд 3

Нови външнополитически ориентири През 1933 г. личните контакти между крал Александър и цар Борис III, визитата на френския премиер Едуар Ерио в София, пропагандните демонстрации на южнославянско единство и основаването на Българо-югославско дружество бележат затоплянето на отношенията между България и нейната западна съседка.


Слайд 4

НОВИ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ОРИЕНТИРИ На 9 февруари 1934 г. под патронажа на Франция се ражда Балканският пакт, съставен от Югославия, Гърция, Румъния и Турция.Четирите страни поемат задължението да бранят следвоенните си граници. Отказът на София от пакта обрича България на още по-силна дипломатическа изолация , но това решение съдържа и една по-значима перспектива , а тя е защита на интересите на българите в съседните държави.


Слайд 5

Нови външнополитически ориентири Правителството на Народния блок не успява да преодолее последиците от световната стопанска криза. Тя засяга болезнено по-бедните слоеве на обществото и напластява тяхното недоволство. Деловите среди показват също негодуванието си от бавната борба със стопанския хаос. ВМРО започва нови престрелки и убийства по софийските улици.


Слайд 6

Амбициите и провалът на деветнадесетомайците През нощта на 18 срещу 19 май 1934г. Политическия кръг “Звено” и военният съюз извършват лесно преврат . Безпартийното правителство се оглавява от опитния Кимон Георгиев. Със силно влияние остава единият от организаторите на преврата полк. Дамян Велчев. Правителството ликвидира местното самоуправление и намалява три пъти броя на общините и страната остава разделена на 7 области.


Слайд 7

Амбициите и провалът на деветнадесетомайците Борис III симпатизира на авторитарните идеи, но не и на управленския модел на режима поради неговия радикализъм поради опасността, която носи за монархията. Ето защо царят започва действия по разбиване на Военния съюз, като печели на своя страна генералите. Противоречията в ръководството на съюза карат Кимон Георгиев да подаде оставка в началото на 1935г.


Слайд 8

Към еднолично управление На 22 януари 1935г. Бившия военен министър ген. Пенчо Златев поема властта след Кимон Георгиев. Но през април 1935 се оттегля ген. Златев се оттегля. Начело на новото правителство застава дипломатът Андрей Тошев. Той предлага един консервативен проект на конституцията , като чрез нея се орязват правата на парламента в полза на правителството. По-късно тази година на 23 ноември начело на правителството застава Г. Кьосеиванов.


Слайд 9

Към еднолично управление В проведените през март 1937 г. при пълен полицейски контрол избори за общински съветници гласуват само 59% от избирателите. Опозицията ги бойкотира. Близо една пета са недействителни бюлетини. Изборите предупреждават за засилващата се авторитарна власт и контрола и над изборните резултати.


Слайд 10

Утвърждаване на безпартийния режим През март 1938г. се поставя нова стъпка в развитието на безпартийния монархически режим в лицето на парламентарните избори. Тенденцията към умерена безпартийност смекчават авторитарния режим. Изборите се провеждат с напрегната обстановка. Въпреки намесата на полицията правителствените кандидати печелят с крехко мнозинство. Изборната победа окончателно утвърждава безпартийния модел на управление в България. Започва се митологизиране на личността на Борис III.


Слайд 11

Поглед към Германия През 1936г. Царят предприема дълга международна обиколка . В Лондон, Берлин, Рим, Белград и Париж той “сверява часовника” на българската външна политика. През 1938г. В хода на Мюнхенската конференция цар Борис III осъществява посредническа мисия между Германия, Италия, Англия и Франция. През октомври Цар Борис разпуска Народното събрание. На 16 февруари 1940 министър-председател става проф. Богдан Филов.


×

HTML:





Ссылка: