'

Фразеологизмите

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

Фразеологизмите или езикът на “Бай Ганьо” на Алеко Константинов като част от общата характеристика на натурата на главния герой ,


Слайд 1

Ключова максима на Бай Ганьо например е: “vsak mi jeste pаdnou do ruky“ “ще ми паднат те на ръка” По-завоалирана, но не по-малко заплашителна форма на същата тази максима е: “па видя-щем, кой е кум, кой е сват” На чешки език този израз изглежда така: „...to se uvidi, kdo z koho“ И докато на български език този израз звучи сякаш казано на шега, то на чешки език открито се говори за саморазправа, типично за бабитската натура на Бай Ганьо. Буквалният превод е: “… ще видим кой кого.”


Слайд 2

Да вземем обаче случаи, които трябва да покажат Бай Ганьо като безразсъден експлоататор на човешки чувства. Спътниците му обявяват, че ще пият кафе. За жалост се оказва, че няма вода… Той обаче не пада духом. … Хуква и след малко се завръща със стомна в ръка. - На намерих, видяхте ли ? Претършувах всичките вагони ! Най-сетне виждам стомна, грабнах я завчас, една жена ми вика: “Хей дай тука водата, тя е за детето ми. “ Аз какво да я излъжа, какво да я излъжа, дойде ми на ума: “ Извинете, госпожо, там на едного му припадна.” – “Тъй ли, кай.” – “Тъй.” – “ Е, тогава скоро занеси му вода и пак донеси стомничката.” Ахмак жена ! …Пуф ! Изпотих се. Хайде сега кафенце ! - Tady je, sehnal sem ji ! Prost‘oural jsem vsecky vagony, az jsem videl dzbanek, popadl jsem ho, a vtom nejaka zenstina krici: „Nech tu vodu, mam ji pro dite !“ Honem jsem vymyslel , jak ji napalit, a najednou mi napadlo... Odpust‘te, pani, ale tam jeden omdlel !“ – Tak ? No, tak mu vodu odnes, ale dzbanek mi hned vrat‘ !“ povida. Husa ! Pff‘ – to jsem se zpotil ! A ted‘ to kaficko...“


Слайд 3

Българският тълковен речник дава следното значение за думата фразеологизъм, а именно: Устойчива фраза, обикновено с преносно значение, употребявана като готова единица в речта. Предмет обаче на нашата тема е начинът, по който определени фразеологизми са пренесени в чешката хумористична литература посредством преведения на чешки език “Бай Ганьо”. Езикът се явява своеобразен персонаж, който представя уродливото лице на нецивилизоваността и нетолерантността с помощта на парадоксите от срещата на два свята. Единият свят е видян като пространство на интеграция и спокойно съжителство на различностите, а другият е оценен като свят на нетърпимостта и бабаитлъка, в него всичко маркирано с белега на другостта е осмислено като враждебно.


Слайд 4

Авторът не прави коментар върху обидните думи на Бай Ганьо за жената, която услужила с вода. Въпреки това, без пряка авторска намеса, само чрез умел подбор на словесния материал, постъпката на Бай Ганьо е разкрита като удивително безобразие. Героят оценява по достойнство “ахмащината” на жената. Еквивалент на думата ахмащина в чешкия превод, в конкретния случай е думата husa, което на български означава гъска. Ето, че гъската в този случай е пълно олицетворение на глупавата жена. Еквивалент на думата ахмащина в чешкия превод, в конкретния случай е думата Husa, което на български означава гъска. Ето, че гъската в този случай е пълно олицетворение на глупавата жена. Откроява се също така изразът nejaka zenstina. Думата zenstina е разговорно название за жена. И докато на български език една жена звучи съвсем неутрално, то на чешки език се акцентира на пълното безразличие на Бай Ганьо спрямо човешката личност.


Слайд 5

”… Пуф ! Изпотих се.” “ Pff - to jsem se zpotil ! “ Очевидно Бай Ганьо се е изморил и запотил от физическите усилия… …колко упорито е търсил… претършувах prost‘oural jsem …колко ловкост и бързина е трябвало да употреби… грабнах я завчас popadl jsem ho А една единствена цел го вдъхновява. Тя е изразена с умалителната форма кафенце kaficko …., в която той влага цялата си интимност на чревоугодник.


Слайд 6

“ - Ама проста работа тези немци, един гвоздей не им стига умът да забият, па казват, че ние сме прости.” „ - To je ta nemecka kultura ! Ani hrebik nezatlucou, a pak rikaji, ze my nejsme kulturni !“ Видно е “туй пусто опаки”, което усвоява Бай Ганьо по отношение на европейската общност изобщо.


Слайд 7

“ “ В Прага пък бай Ганьо подлага на безсъвестна експлоатация и славянските чувства на чехите като според него те трябва с материални жертви и с парични разходи да удостоверят своите искрени славянски чувства. Крещящ пример е посещението в Прага на ботаническата градина. Нещото, което прави впечатление на бай Ганьо е не това, което има в градината, а което няма в нея. А какво няма тя ? В нея всъщност няма… здравец Някакъв рядък вид екзотичен материал ?


Слайд 8

„Jo, ale kakost tady nevidim – ozve se nespokojene baj Ganu. To neni zadna kultura, kdyz nemaji kakost. To u nas – vsude po Balkanu... Maticko, “ Ето, че този първобитен възторг може да е изречен не само в знак на възмущение, а и на лежерно задоволство. tam ho je ! tam ho je ! “Maticko, to je pohodli...” “кеф” Българският текст едносрично узаконява спокойствието и удоволствието на героя.


Слайд 9

Чувствата на братска солидарност у другите Бай Ганьо оценява като широко поле за експлоатация. Едно от поредните доказателства за това е случилото се в Петербург. За да не харчи парите си, той се прилепва към свой сънародник, студент и решава на всяка цена да отиде заедно с него в общежитието. Възразяват му, че не е възможно, но Бай Ганьо не се смущава… Очевидно е сиромах, той е “изпаднал човек” „jsem na mizine“ … се казва в чешкия текст. Бай Ганьо дори вещо обяснява, що е то келепир. Kdyz muzes k necemu lacino prijit, drz se toho obema rukama. Разговорът продължава да бъде все така описателен и живописен, а студентът бива охарактеризиран като “инат глава българска”. „palice bulharska“


Слайд 10

На моменти Бай Ганьо е толкова безсилен да се справи със словото, че е принуден да прибягва до специфични вариации. “туйнаке” “таквоз” “таквозинка” “таквозинаке” Този универсален език на безнадеждната профанност му помага “да се изказва” по всички сложни въпроси. “Твоя милост знаеш какво е “дойен”, таквоз, дето там у тях… туйнаке… сещаш се…” Vis co to je „dojen“... neco tam u nich... no, vis preci...“


Слайд 11

Своеобразен привкус към словото на Бай Ганьо добиват и използваните от него банални и дори просташки пословици. “краставите магарета през девет баира се подушват” “против ръжен се не рита” “замажеш ли му очите – тръгни по бели гащи” “бързата кучка слепи ги ражда” „prasivi osli pres devet kopcu zvetri“ „hlavou zed? neprorazis“ „kdyz pak jemu zamaznes oci, muzes si pak treba chodit v podvlikackach“ „prace kvapna malo platna“


Слайд 12

Няма как след разсъжденията за думите и изобщо за знаците, които използва Бай Ганьо, а и за недоразуменията съпътстващи неговото комуникативно поведение, да не бъде припомнена теорията на Фройд за грешките. Толкова много конфузии, толкова срамни сцени и толкова социален виталитет, събрани в историите за приключенията на един българин. Какво значи това ?! Болна психика ?! Не ! Може би болна култура !


×

HTML:





Ссылка: