'

ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАРТ!

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАРТ! АНЕЛИЯ ПЕНЕВА ОУ “БАЧО КИРО” ВЕЛИКО ТЪРНОВО


Слайд 1

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА, МАРТЕНИЧКИ ВЪРЗАЛА: МОРАВИ, ЗЕЛЕНИ, БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ.


Слайд 2

ПЪРВОМ НА ГОРАТА – ДА ЛИСТЯТ ЛИСТАТА.


Слайд 3

И ДА ДОЙДАТ ВСИЧКИТЕ: ЩЪРКЕЛИТЕ, ПТИЧКИТЕ, ПЪРВИЯТ ПЕВЕЦ, КОСЪТ ХУБАВЕЦ.


Слайд 4

ПОСЛЕ НА ГРАДИНИТЕ – ДА ЦЪФТЯТ ГЕРГИНИТЕ


Слайд 5

И ЛАТИНКИ АЛЕНИ,И БОЖУРИ ШАРЕНИ.


Слайд 6

ЯБЪЛКИ ДА ЗРЕЯТ, КРУШИ ДА ЖЪЛТЕЯТ.


Слайд 7

А ПЪК НА ДЕЧИЦАТА ВЪРЗА НА РЪЧИЦАТА МАРТЕНИЧКИ ЧУДНИ


Слайд 8

СЪС РЕСНИ ЧЕРВЕНИ, ДА СА РАНОБУДНИ, ДА РАСТАТ ЗАСМЕНИ.


Слайд 9

ЛЕГЕНДАТА


Слайд 10

Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно.


Слайд 11

Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка.


Слайд 12

Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка.


Слайд 13

На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.


Слайд 14

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо.


Слайд 15

Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала.


Слайд 16

Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.


Слайд 17

ТРАДИЦИЯТА


Слайд 18

На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.


Слайд 19

Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора.


Слайд 20

Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.


Слайд 21

В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др.


Слайд 22

Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.


Слайд 23

Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите.


Слайд 24

Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет.


Слайд 25

Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.


Слайд 26

 Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".  


Слайд 27

Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.


Слайд 28

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.


Слайд 29

"Мартеница пращам надалече нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена – сила на кръвта." Да те топли даже и далече, да те връща нощем у дома, за да имаш сили във крилете като следваш своята мечта." "Да ти дава дързост във живота, че си струва още да вървиш и където и да си... далече – носиш нишката на своя род."


×

HTML:





Ссылка: