'

Юношество

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

Юношество Обучение за консултанти на Гореща телефонна линия за деца Фондация “Асоциация Анимус” Септември 2009, София


Слайд 1

Какви са юношите? Защо ни дразнят и ни карат да се чувстваме безпомощни? Необясними крайности в поведението на юношата, които можем да наблюдаваме: Пълен егоизъм и усещане, че е център на вселената и същевременно готовност за алтруизъм и саможертва. Страстни любови, за да бъдат прекъснати от раз. Ентусиазъм за участие и същевременно желание за усамотение и оттегляне. Сляпо следване и подчинение на лидер/мода и същевременно бунтарство срещу всеки и всичко. Материализъм и същевременно идеализъм. Грубост и арогантност и свръхчувствителност и докачливост. Оптимизъм – песимизъм


Слайд 2


Слайд 3

Нормалното развитие през юношеството включва: Справяне с физическите промени. Овладяване на сексуалните и агресивни импулси. Постигане на автономност от родителите или тези, които полагат грижа. Установяване на добри връзки с връстници. Достигане на капацитет за интимност и романтична връзка с друг. Установяване на трайна ценностна система. Идентичност (особено в сексуален план). Достигане на чувство за компетентност и справяне. Реалистично планиране на бъдещето – жизнен план. Достигане на емоционална стабилност и зрялост - да се научиш да се справяш с раздяла, загуба, избор, независимост и с илюзиите за света; да се научиш да приемеш реалността.


Слайд 4

Развитието като източник на напрежение Един от начините да се обясняват непостоянството и невъздържаността на юношите е трудността им да се справят основната задача на възрастта – да се адаптират към физическите и психическите промени. Това се дължи на разминаването между силата на инстинктите и способността на личността да ги контролира, защото е още незряла и защото досегашните форми на контрол се оказват недостатъчни.


Слайд 5

Развитието като източник на напрежение Този конфликт между напора на инстинктите и необходимостта личността да ги контролира съществува още от детството. Но тогава той преминава по по-лек начин. Новото при юношите е зависимостта от социалните норми. Личността вече служи на “трима господари” инстинктите (биологическите и емоционални потребности) правилата и ценностите, които човек е възприел (възпитаните и предадените от родителите норми) обществото (външния свят с неговите изисквания и ограничения).


Слайд 6

Развитието като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне Тъй като през пубертета всички инстинкти са засилени и старите механизми за справяне с тях са недостатъчни се създават нови, типични за юношеството: АСКЕТИЗЪМ – безразборно и цялостно отхвърляне и директна забрана на инстинктите, от един към всички. Например юношата се отказва не само от нещата, които носят сексуален намек или идея за удоволствие, а и от нормални прости неща – от защита от студа, от храна, от сън.


Слайд 7

Развитието като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне ИНТЕЛЕКТУАЛИЗАЦИЯ – По принцип юношите стават по-интелигентни заради когнитивно им развитие. Това не са интересите от детския период към обективни неща – науки, природа, история и приключения. Юношите проявяват интерес към абстрактните идеи, които се предъвкват до безкрай в съзнанието. Това, което го отличава от зрялата интелектуализация е интереса към самото мислене. Това е свръх-ангажираност със собствената личност. Целта на това мислене не е разрешаване на конкретни задачи от живота, а удържане на инстинктите като се свържат с понятни за съзнанието идеи.


Слайд 8

Развитието като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне НАРКОТИЦИ И АЛКОХОЛ – от една страна да не се мисли; от друга самоизследване – макар и рисково това поведение помага да се разкрият различни аспекти на личността – колко е “прекалено много” или “прекалено малко”. ДИЕТИ, достигащи до хранителни разстройства – опит де се контролира тялото по този начин.


Слайд 9

Сексуалността като източник на напрежение Малките деца изпитват инфантилни сексуални желания към т.нар първични обекти, които са всъщност техните родители. Това са несъзнавани процеси, с които детето се справя с помощта на родителите си до към 5-тата си година и така усвоява основните норми и забрани на културата (Фройд нарича този период Едипов конфликт). През юношеството тези стари конфликти се възраждат, но в контекста на развита генитална сексуалност и изискват по-радикални психични защити за справяне. Разликата е, че през пубертета желанията и фантазиите за инцестна любов или агресивните импулси могат да станат реалност. Това е много смущаващо и поражда силна тревожност както у юношите, така и у родителите.


Слайд 10

Сексуалността като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне ХОМОСЕКСУАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ - през този етап са по-скоро като защита от тревожността отколкото индикации за сексуална ориентация – банди, групи, предпочитания на приятели от същия пол в ранния пубертет. ВРАЖДЕБНОСТТА и отбягването на родителите е израз на страх от прекомерна близост с тях.


Слайд 11

Сексуалността като източник на напрежение / Психологически механизми за справяне Постигането на сексуална зрялост през юношеството създава тревоги около потентността и нормалността, които се проявяват по най-разнообразен начин: поведение от типа на сексуално перчене; демонстрация на пълна осведоменост по сексуалните въпроси; отдръпване от интимността;


Слайд 12

Семейството като източник на напрежение Юношеството е изпитание за всички в семейството. Родителите не престават да бъдат по-малко важни и нужни в сравнение с детските години.


Слайд 13

Семейството като източник на напрежение Разликата е, че и двете поколения преживяват разочарование едно от друго: родителите трябва да се сбогуват с идеята за “перфектното дете”, което не са успели да отгледат; юношите (които доскоро са били деца, чието основно желание е било да пораснат, за да станат справящи се като своите идеализирани родители), започват да добиват по-реалистична представа за родителите си, да се разочароват от тях и безпощадно да ги дисквалифицират;


Слайд 14

Семейството като източник на напрежение Семейството вече не се възприема като защитена и удържаща среда. Децата стават по-силни физически от родителите си. Семейните връзки се разхлабват. Настъпва разрив между поколенията.


Слайд 15

Юношеските групи Когато вътрешното напрежение е толкова силно външната среда добива голямо значение – подкрепяща ли е или не? Групите, компаниите, са с огромно значение през юношеството и се оказват решаващи за наличието или отсъствието на една по-широка удържаща структура, допълваща вътрешната. Групата е място (по-безопасно от семейството), в което се изваждат на яве смущаващите напрежения, като така могат да се преживеят и осмислят. Групите са защитеното място, в което се разиграват различни аспекти на личността. Те дават възможност на юношата да разбере кой е той в общуването си, да експеримент с различни версии за себе си и реакциите на другите към тях. Юношата има нуждата временно да е някой друг, за да разбере какво е самия той.


Слайд 16

Юношеските групи


Слайд 17


Слайд 18

Три типа проблемно поведение при юношите: Нормално – всички юноши го правят като част от развитието си – тестват граници, доказват, че не са страхливци, да разберат какво е чувството; Невротично – поради различни психологически и емоционални проблеми; Психопатично – закоравелите престъпници; антисоциални, безчувствени, неспособни да изпитват вина, отговорност към другите


Слайд 19

Проблемното поведение като проблем в отношенията в семейството и средата Два начина за обяснение: През неглижирането и лишението (от любов, сигурност, грижа и чувство за принадлежност); През травмата, преживяна в детството ; И двете се случват в семейството и са част от отношенията с родителите


Слайд 20

Неглижиране и лишение Нормалното дете не е послушното дете. Ако е сигурно в родителите си и в семейството, то непрекъснато експериментира, подлага на проверка всички правила, изпитва собствените си сили, включително и агресията си и способността си да причинява болка. Ако домът и родителите са в състояние да устоят на това, детето се задоволява с играта и се научава кое е допустимо и кое не – възприема рамката. Удържането е доказателство за любов.


Слайд 21

Неглижиране и лишение Илюзия е, че ако юношата открие, че няма рамка (провал на дома и родителите, липсата на поставени или неустойчиви ограничения), той се чувства свободно. Юношата губи чувство на принадлежност, става тревожнен и ако има надежда продължава да търси рамката, границите на допустимото навън т.е. продължава да експериментира извън дома. Търси външна стабилност. Проблемния юноша е търсещ сигурност и стабилност. По един несъзнаван и наивен начин проблемното поведение въплъщава надеждата за партньорство и за контакт, за чувство на принадлежност. Надеждата е провалът в отношенията с родителите да бъде поправен.


Слайд 22

Травма, преживяна в детството Ако насилието се случва в детството, тогава говорим за т.нар. “промиване на мозъци” или за “духовно убийство”. Духовното убийство се свързва с травматични преживявания, които са толкова силни, че психичния апарат не може да се справи и активира определени защитни механизми, за да оцелее. Духовното убийство е убийство на способността да обичаш и да се доверяваш. То се осъществява в ситуация на зависимост и интимност – каквито са отношенията родител - дете. Няколко изолирани актове на злоупотреба (на грешки) от страна на родителите не могат да бъдат наречени духовно убийство. Духовно убийство има при повтаряемост и хронифициране


Слайд 23

Травма, преживяна в детството Не само физическото насилие го предизвиква, а и системното обезценяване, системното лишение от способността да проявяваш индивидуалност, воля, системното лишение от радост и удоволствие – това по незабележим начин убива душата на човек. Ако жертвата е под пълната власт на своя мъчител (както е с децата и родителите) тогава тя може да се обърне за помощ единствено и само към него. Тогава насилието се възприема като справедливо – за да се възстанови доброто. Налага се детето да оправдае насилническия акт, приемайки, че то самото е лошо и че заслужава проявата на насилие. Объркват се категориите да добро и зло. Постепенно детето започва да се идентифицира със своя мъчител и имитира или повтаря неговото поведение т.е. агресивното, насилническо поведение се оценява като правилно и единствено възможно. Резултатът е масивна травма и блокиране на нормалното емоционално и морално развитие.


Слайд 24

Проблемно поведение при юношите и отношенията в семейството Юношеството е време на загуба на инфантилните връзки на зависимост от родителите, на привилегиите на детството и придобиване на сексуалност, социална активност, интелектуална, физическа и емоционална сила. Доброто родителстване през този период е от изключително значение. Ако родителите са твърде отдалечени, дистанцирани, емоционално откъснати и недостъпни за подходящ контакт с ранния юноша, („оставил съм го да прави каквото иска, не мога да се оправя с него”) или, обратното искат да продължат до безкрай старите, инфантилни връзки ( „въобще не може да се оправи сам, ще отида с него, ще го направя вместо него”), то тогава юношата може да прибегне до отчаяни мерки, като да се остави да бъде заловен за делинквентна постъпка, за да въвлече външна институция в процеса на отделяне.


Слайд 25

Проблемно поведение през юношеството и сексуалното напрежение През юношеството, там където има проблемно поведение има сексуален проблем. Началото на половия живот е възрастовия пик на юношеската делинквентност. Това е обяснимо, ако изхождаме от идеята, че проблемното поведение е отговор на провал в ранните отношения с родителите на обичане и доверие. Това води до свързване, смесване,объркване или неспособност за различаване на любовта и враждебността. Проблемното поведение може да бъде израз на тази криво разбрана любов и в резултат смесван с еротичната възбуда при извършването му. Често то е смесица от сексуалност (възбуда) и агресия – опасно каране на коли напр.


Слайд 26

Проблемно поведение през юношеството и сексуалното напрежение Сексуалния акт става делинквентен - предпочита се секс, който е “откраднат”. Делинквентния акт може да бъде обяснен и с преодоляване на сексуалното напрежение. Бандите чрез арогантното си поведение прикриват чувството за сексуална неадекватност на момчетата; те се обединяват и от споделените си хомосексуални тревожности. Бандата обединява по един хомосексуален начин юношите от мъжки пол под маската на хетеросексуално доказване и единство. Бандата произтича от разочарованието относно чувството за принадлежност, получено от родителските фигури, авторитетите и самото общество, както и потребността да се действа в една структура, която не поддържа социалните критерии, които те карат да се чувстваш провален и отхвърлен.


Слайд 27

Проблемното поведение при юношите и напрежението от развитието Юношеството е и възрастта на засилените агресивни импулси. Съчетанието от наплива на агресивни чувства и импулси и физически растеж водят до потребност от физическа активност. Нормалните юноши изразходват агресията си в спортуване или танцуване в дискотеки, например. Но юношеството е и възрастта на бунта и има голям риск агресията да стане израз на недоволството от минали взаимоотношения – отмъстителност във връзките с родители и други авторитети. Има и здрава агресия, която е част от подготвянето за зрелостта. Тя е свързанаа решаване на конфликти и добиване житейски на умения: доминиране/ зависимост, активност/ пасивност, възрастен/ дете, мъж/ жена, силен/ слаб


Слайд 28

Проблемното поведение при юношите и напрежението от развитието Насилието е опит да се облекчат болките и да се разрешат проблемите от миналото. Все пак юношите са в разцвета на физическата си сила и издръжливост. Отбелязва се увеличаване на насилието от ранното към късното юношество (изнудването на хомосексуалисти за пари става изнудване и пребиване; обир в чужд дом става обир с рушене и насилие) В късното юношество социалните изисквания нарастват: кариера, образование, осигуряване на доходи, отговорност за другите и себе си (емоционално и пред закона). Ако тези социални реквизити не са овладени, физическата сила изглежда приемлива форма за справяне с повишената тревожност и с несигурността във външния свят.


Слайд 29

Проблемното поведение при юношите и напрежението от развитието Юношеството е период на объркана и изграждаща се идентичност. Много делинквентни актове имат за цел „доказването” – др. форма на търсене на идентичност, най-вече сексуалност и мъжественост (чрез насилие, пиене, наркотици). Юношеството е време на вариации и крайности. Много делинквентни постъпки се извършват в най-високите или най-ниските точки на настроението (когато емоционал- ните импулси са свръх възбуждащи или депресията е така дълбока, че има нужда да бъде облекчена, например с наркотици).


Слайд 30


×

HTML:





Ссылка: