'

Антрето и вестибюлът в контекста на българския дом и град

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

Антрето и вестибюлът в контекста на българския дом и град Борислав Георгиев (НБУ) 17-а ранноесенна школа по семиотика Созопол, 6 септември 2011 г.


Слайд 1

Антре Част от жилище, от която се влиза в останалите помещения; преддверие, пруст.


Слайд 2

Вестибюл Малък хол, междинна стая, от която се влиза в другите.


Слайд 3

Пруст Открита отпред или отстрани част от къща, през която се минава, за да се влезе в стая, междинна стая или коридор. Преддверие (Н. Геров). Покрита тераса (Поморийско, Варненско, Шуменско, Севлиевско, Горнооряховско, Габровско). Стая с огнище (Провадийско, Силистренско, Тутраканско, Беленско, Свищовско, Павликенско, Никополско). Сайвант (Кулско, Пазарджишко). Помещение, в което има огнище, кухня (Банат). Чардак, тераса. Етимология диал. вариант пръс (Маданско), рус.-цслав. прустъ „преддверие на църква“. Поради разпространението си думата е вероятно гръцка заемка: старогр. ???????? „намиращ се отпред“ (Херодот, Аристотел).


Слайд 4

Основни твърдения Ако човекът е създаден по Божие подобие, то и неговият дом, неговата крепост трябва да е създадена по подобие на Божия дом. Прототип (и дори – архетип) на дома в парадигмата на монотеистичните религии е Храмът в Иерусалим, така както апостолическият християнски храм възпроизвежда плана и символиката на Храма в Иерусалим.


Слайд 5

Соломонов (Първи) храм Соломоновият храм (на иврит: Бейт хаМикдаш), известен също като Първият храм, е първият еврейски храм в Иерусалим. Храмът бил завършен през Х век пр.Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.Хр. Строежът се извършвал по финикийски модел.


Слайд 6

Иродов (Втори храм) След вавилонския плен юдеите построили наново Иерусалимския храм, който е известен също така и като Вторият храм.


Слайд 7

Храмът на Иерусалим (Соломон и Ирод) Първи храм Втори храм


Слайд 8

Скиния Други твърдят, че първообразът на Първия храм е скинията.


Слайд 9

Храмът на Иерусалим


Слайд 10

Структура на Соломоновия храм 3. Преддверие - източният вход към Храма. Дължината му била 20 лакътя (като широчината на Храма), а широчината му - 10 лакътя. 4. Стаите, разположени около южната, западната и северната страна на храма. Те били част от храма и се използвали като складове. Предполага се, че са били едноетажни; вероятно впоследствие били добавени допълнителни нива.


Слайд 11

Структура на Соломоновия храм 2. Светилището, наречено още "Великия дом". Широчината и височината му били като на Светая Светих, но било дълго 40 лакътя. Стените били обковани в кедрово дърво с декорации от покрити със злато херувими, палми и цветя. Завеса на златни верижки отделяла помещението от Светая Светих. Подът бил от елхово дърво.


Слайд 12

Структура на Соломоновия храм Светая Светих - най-святото място в Храма, наречено също "вътрешен дом" и "пресвятото място". Било с размери 20 лакътя на дължина, широчина и височина. Светая Светих било отделено от светилището с двукрила, обкована със злато врата; спускали се ленени завеси в синьо, мораво и червено. Нямало прозорци. Смятало се, че това е мястото, където живее Господ.


Слайд 13

Около Храма имало 1. Двор за свещениците, наречен още вътрешен двор, отделен от останалото пространство чрез каменен зид и кедрови греди. 2. Големия двор, който обграждал целия Храм. На това място народът се събирал за молитва. Разделението на храма на три части напомня за храмовете от 13-и век пр.Хр. в Алалах (Сирия) и Хазор в Галилея; храм от 9-и век пр.Хр. в Тел Таианат е постоен по същата тази схема. Финикийските храмове се различават по форма, но при тях също е налице схемата на сграда, обградена изцяло от двор.


Слайд 14

Планове на Храма


Слайд 15

План на Соломоновия храм


Слайд 16

Дворът и притворът на храма “Св. равнопостоли Константин и Елена” в Пловдив


Слайд 17

Съответствия между Божия и човешкия дом Преддверие, притвор = пруст, антре, вестибюл; Светилище, кораб = гостна, всекидневна, хол, салон; Светая светих, олтар = соба, спалня (по етнографски данни домашният олтар у българите най-често се намира в собата).


Слайд 18

Антрето/вестибюлът като домашни топоси Буферна зона между външния свят/макрокосмоса и материализирания микрокосмос на човека/семейството; мястото, където човекът “съблича” външния свят и влиза в своето материализирано Аз; обикновено домашният любимец пребивава там; “Санитарна” зона – човек сваля връхните си дрехи и обувките си (понякога обувките си свалят и гостите), за да не замърсяват останалите помещения.


Слайд 19

Антрето/вестибюлът като домашни топоси “Визитната картичка” на човека/семейството пред човека/семейството, дошъл/дошло отвън; Вестибюлът: място, в което се приемат не особено близки гости: например пощальонът.


Слайд 20

Символиката в свалянето на обувките Ислямска традиция, подобна на хадж(илък)а всред балканските християни? Знак за приемане в личното пространство на домакина/домакините? Няма символика: гостите по напълно утилитарни причини си свалят обувките?


Слайд 21

“Американските” домове в България Общо помещение, обединяващо антрето, кухнята и хола, по-скоро изпълнява функцията на вестибюл, което идва да каже, че разликите между макро- и микрокосмоса при този тип домове се възприемат като незначителни: липсва буферната/санитарната зона. Стаите се наричат “спални”.


Слайд 22

Може ли да има извънконтекстови домове? Географски Климатичен Социален Културен Инфраструктурен


×

HTML:





Ссылка: