'

Време на промени. Будителите

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

Време на промени. Будителите Урок 29


Слайд 1

Пръв народен будител, монах. Роден в Банско. През 1762 г. написал и сам разпространявал книгата си “История славянобългарска”. Паисий Хилендарски (1722 – 1773) Призивът на отец Паисий


Слайд 2

Хилендарски манастир, Атон Този камък бележи мястото, където е бил родният дом на Паисий Хилендарски Възстановка на Паисиевата килия, Духовно-исторически център, Банско Банско


Слайд 3

Оригинални страници от "История Славянобългарска" . Библиотека на Атонския манастир "Св. Георги" Българската светиня на Атон - манастира “Св. Георги” /”Зографски манастир”/


Слайд 4

От целия славянски род най-славни били българите; първо те са се нарекли царе; първи те са имали патриарх; първи те са се кръстили; най-много земя те са завладели; Така от целия славянски род те били най-силни и почитани. Из “История славянобългарска”


Слайд 5

Софроний Врачански (1739 – 1813) Рожденото му име е Стойко Владиславов. В началото е учител и свещеник, а по-нъсно е ръкоположен за Врачански епископ. Последовател на Паисий, пръв преписал “История славянобългарска”. Котленски препис на Историята. Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София


Слайд 6

„Неделник” на Софроний Врачански –  Първата печатна книга на новобългарски език. “Житие и страдание грешнаго Софрония”


Слайд 7

Д-р Петър Берон (1795 – 1871) Роден в Котел. Един от най-учените българи преди Освобождението, получил медицинско образование в Мюнхен /владеел 8 езика/. През 1824 г. написва “Буквар с различни поучения”. Автор на книги из областта на естествените науки, философията, физиката, астрономията, химията.


Слайд 8

„Когато видях по другите страни, че децата започват да четат книги, писани на техния език, разбрах колко е трудно на учителите у нас и колко мъки теглят горките деца. Защото като преминат младостта си в школата с толкоз страх и треперене, излизат и не знаят дори името си да напишат, нито да пресметнат какво взимат и дават, ами се научават по малко да смятат по дюкяните. Почудих се как толкоз векове не се намери нито един да види това окаяно състояние и да покаже прав път към учението. Това дело започнах аз: съчиних този буквар…“


Слайд 9

“Рибният” буквар Къщата му в Котел Петър Берон


Слайд 10

Родолюбец и книжовник. Роден в Габрово, учил в Русия, замогнал се от търговия в Одеса. Отначало се гърчеел, но след като опознал българската история, започнал да подпомага откриването на български училища, проучвал родната история и литературния език. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835) и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Васил Априлов (1789 – 1847)


Слайд 11

Априловската гимназия в Габрово В едното крило на училището през 1973г. е открит музей на образованието.


Слайд 12

Неофит Рилски (1793 - 1881) Роден в Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Учи в Рилския манастир, където става монах и приема името Неофит. Виден възрожденски книжовник и просветител.  


Слайд 13

Неофит Рилски приема поканата на Васил Априлов да стане учител в Габровското взаимно училище. Той го открива през 1835 г. За нуждите на образованието съставя и издава първата българска граматика, изработва единствения екземпляр на първия български географски глобус (1836 г.). Съставя и първите училищни правилници, взаимни таблици, превежда басните на Езоп, педагогически и религиозни съчинения. Възпоменателна плоча на гроба на Неофит Рилски от признателното учителство. Глобусът на Н. Рилски, който се пази в музея на Рилския манастир.


Слайд 14

Анастасия Димитрова (1815 – 1894) Родолюбива и образована българка. През 1840 г. е основала в Плевен първото взаимно девическо училище.   В училището тя преподава църковно-славянски книги. Възпитаничките и усвояват и гръцки. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Някои откриват училища в родните си градове. Първите учителки


Слайд 15

Така властта признала българите за отделен народ сред другите християни в империята. Българите започнали да се стремят и към отделна държава. През 19 век българите водили упорита борба за самостоятелна църква. През 1870г. Султанът признал автономна българска църква – Екзархия. “Българският Великден” “Желязната” църква “Св. Стефан”


Слайд 16

План: 1.Призивът на Отец Паисий. 2.Будителите - епископ Софроний, Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски. 3.Екзархията – признаване на българската общност.


×

HTML:





Ссылка: