'

Модернизация на стопанския живот и българското общество до средата на XX век

Понравилась презентация – покажи это...





Слайд 0

Модернизация на стопанския живот и българското общество до средата на XX век Изготвено от: Катерина К. Кирова


Слайд 1

Периодът от освобождението до войните (1912 – 1918 г.)


Слайд 2

Стопанско развитие Благодарение на отговорната и далновидна икономическа политика на държавата през първото десетилетие на XX век България отбелязва бърз стопански напредък и успешно се приспособява към европейската икономическа среда. Индустриално предприятие в началото на XX век


Слайд 3

Индустрия Българските правителства провеждат последователна политика на държавно покровителство на местното производство. В страната са изградени над 300 фабрични предприятия с родни и чужди капитали. Усилено се строят шосета, жп линии, пристанища. Фабрично предприятие от XX век


Слайд 4

Морско пристанище Железопътен влак


Слайд 5

Развитието на производството се подпомага и чрез изгодни заеми за предприемачите от основаните държавни банки. Въпреки успехите по степен на развитие на индустрията страната изостава десетки пъти от напредналите западни държави. Народната банка в София, 1912 г.


Слайд 6

Земеделие Държавата полага сериозни грижи и за развитието на земеделието. Отпускат се държавни средства за закупуване на машини, нови породи животни и качествени семена за посев, облекчават се данъците на земеделските производители, полагат се грижи за ветеринарното дело и специалното земеделско образование. През този период е положено началото на кооперативното движение. Модерно засяване с редосеялки


Слайд 7

Търговия Обемът на търговията нарасва неколкократно. Панаирната и разносната търговия са изместени от магазинната. Характерна черта на външната търговия е преобладаването на вноса над износа. От страната се изнася предимно евтина земеделска продукция, а се внасят машини, транспортни средства, индустриални стоки. Основните търговски партньори на България са Германия, Австро – Унгария и Франция. Магазинна търговия


Слайд 8

Технически нововъведения Световните технически изобретения бързо се пренасят в България и модернизират всекидневния живот на столичани и жителите на най – големите градове.


Слайд 9

На границата на двата века в София е проведен първият телефонен разговор (1885 г.), внесени са кинематографът и първият автомобил (1897 г.).


Слайд 10

Светва улично електрическо освтление (1900 г.) и тръгва първият трамвай (1901 г.).


Слайд 11

Обществени промени В началото на XX век най – многобройната група в българското общество са дребните и средните земеделски производители. Малък е броят на едрите земевладелци. Вносът на евтини фабрични стоки води до намаление на числеността на занаятчиите. Появява се нова социална група – работниците. Нарасва броят на чиновниците, интелигенцията, военните. Постепенно се увеличава и делът на едрите фабриканти и търговци.   Семейство на книгоиздател


Слайд 12

Културно развитие България бързо се приобщава към модерната европейска култура и образованост. Откриват се публични библиотеки и музеи, обновяват се читалищата.


Слайд 13

Ярка изява на този процес е откриването на първото висше училище (1888 г.) и на великолепната сграда на Народния театър в София (1906 г.), преобразуването на Българското книжовно дружество в Академия на науките (1911 г.). Софийски университет Народен театър Академията на науките


Слайд 14

В областта на литературата, изобразителното изкуство и модерната музика дават своя принос плеяда даровити българи и чужденци. В своите духовни търсения българите претворяват модерните европейски влияния със здрава опора върху националните традиции.


Слайд 15

Междувоенният период (1919 – 1939 г.)


Слайд 16

Стопански живот Загубата на плодородни земи и трудоспособно население, както и непосилните финансови задължения, наложени на България от победителите в Първата световна война, създават сериозни трудности пред българското стопанство.


Слайд 17

Индустрия За няколко години българското промишлено производство достига и надминава довоенното равнище, но световната икономическа криза прекратява този възходящ процес. След преодоляването й производството отново нараснало, развиват се нови отрасли, съкратява се степента на изостаналост от западните държави. Хората в протест от настъпилата икономическа криза Отчаянието от кризата


Слайд 18

Земеделие Поради липсата на нови обработваеми площи съществуващите се разделят на все по – малки участъци. Това пречи на въвеждането на модерни машини и методи за обработка на земята. През втората половина на 30-те години все повече земеделци отглеждат тютюн, памук, слънчоглед, захарно цвекло, които са по – скъпи и търсени от индустрията. Увеличава се производството на плодове и зеленчуци. И през този период България остава предимно земеделска страна със слабо развита промишленост.


Слайд 19

Търговия За разлика от времето до 1912 г. делът на зърнените храни и живите животни в българския износ намалява. Основен износен продукт става тютюнът наред с плодовете, зеленчуците и животинските продукти. Внасят се основно машини и оръжие за армията. Силното икономическо обвързване с Германия през 30-те години предопреждава и политическото обвързване на България с Тристранния пакт. Причина за обвързването също е и наближаването на германските граници до българските.


Слайд 20

Понесените жертви и страдания във войните без да се осъществи мечтаното национално обединение оставят тежък отпечатък върху българското общество. Дълбоко е подкопано доверието към демокрацията, към държавните институции и традиционните партии. Обществени промени България във I Световна война Отчаяни хора от войната


Слайд 21

И през този период преобладаващата част от населението (80 %) продължава да се прехранва със земеделие. Броят на работниците се увеличава незначително. Нарасва и делът на занаятчиите, търговците, хората със свободни професии. В десетилетията след Първата световна война българското общество продължава своята европеизация. По културен облик и начин на живот то все повече се доближава до западноевропейските.


Слайд 22

Културно развитие Натрупаните традиции и международни контакти позволяват на българската наука да постигне напредък във всички клонове и да получи признание в чужбина. Много от постиженията на българската култура са на равнището на други европейски култури. Българската интелигенция изпълнява достойно своята просветителска мисия.


Слайд 23

Благодаря за вниманието!!!


×

HTML:





Ссылка: